Емигрантите са най-големият чуждестранен инвеститор у нас
От всички капитали, влизащи в България от чужбина, максимален е притокът на емигрантските пари. Парите, които работещите зад граница изпращат вкъщи, са почти по 100 млн. евро на месец. Само за интервала януари-април гастарбайтерите са превели в България 400 млн. евро, демонстрират данните на Българска народна банка за платежния баланс. Средно дневно у нас постъпват по 3.5 млн. евро, припечелени от емигранти, пресметна Investor.bg. Така за поредна година вложител №1 в България се оказват точно българите в странство.
Посочените цифри в действителност не дават същинския мащаб на " вложенията " от наши сънародници. Те демонстрират единствено парите, преведени по банков път. При това статистиката на Българска народна банка отразява единствено преводите над 2500 евро и пропуща по-дребните. А има обилни средства, които работещите в чужбина пращат у дома " импровизирано ". Те се пренасят на ръка и тях статистиката не ги лови.
По публични данни от последните години най-много пари пристигат от САЩ, Испания, Италия и Гърция. Това е елементарно обяснимо - точно в тези страни има най-вече българи, изкарващи препитанието си. Най-често емигрантите пращат спестени средства на свои близки в родината, с цел да им оказват помощ за заплащане на битови смети, на заеми, за покриване на разходи за лекуване и за обучение. Част от сумите, идващи от чужбина, влизат в имотни покупко-продажби - за покупка на апартамент, къща, вила. Друга част се насочват към покупката на автомобил.
Най-рядко гастарбайтерите употребяват припечеленото зад граница, с цел да стартират някакъв бизнес вкъщи - сами, с родственици или с другари. В годините на високите лихви много суми влизаха на депозит в български банки, само че в този момент при проценти, клонящи към нулата, тази алтернатива не е изключително привлекателна.
Българските емигранти са превели на своите близки в България 2.4 милиарда $ през 2018 година, твърди отчет на Световната банка (СБ) за миграцията и развиването. Тази сума се базира на формалните данни на Българска народна банка, само че се пробва да направи оценка за действителните прехвърляния, отчитайки и неофициалните канали на напредване на парите.
Въпреки че сумата наподобява внушителна (3.8% от брутния вътрешен артикул на страната), България не е толкоз подвластна от тези " вложения ", колкото са да вземем за пример Албания, Сърбия, Армения, Грузия, които получават от своите работещи зад граница жители прилив на капитал, еднакъв на 9-12% от Брутният вътрешен продукт. Но картината у нас наподобява друга, в случай че се съпоставяме с Румъния, Литва, Естония, където емигрантските пари са от порядъка на 1.8 и 2.6%.
Експерти постоянно разясняват, че е неправилно да се вършат паралели сред емигрантските пари и задграничните вложения, тъй като резултатите от тях са доста разнообразни. Средствата, които гастарбайтерите изпращат вкъщи, играят по-скоро ролята на паралелна система за обществена защита и не могат да заместят вложенията в производства, услуги и работни места, припомнят икономистите. Според отчет на държавното управление, показан предходната година, стотици хиляди наши сънародници се трудят в други страни, до момента в който българската стопанска система " плаче " за работна ръка (само в границите на Европейски Съюз са над 700 000). В документа се съдържа стряскащ извод за загубите, които България търпи от това, че цяла войска от умни, знаещи и работливи хора са отпътували зад граница. Пропуснатите изгоди за българската стопанска система поради големия експорт на работна ръка се пресмятат на над 4 млрд. лв. годишно.
Посочените цифри в действителност не дават същинския мащаб на " вложенията " от наши сънародници. Те демонстрират единствено парите, преведени по банков път. При това статистиката на Българска народна банка отразява единствено преводите над 2500 евро и пропуща по-дребните. А има обилни средства, които работещите в чужбина пращат у дома " импровизирано ". Те се пренасят на ръка и тях статистиката не ги лови.
По публични данни от последните години най-много пари пристигат от САЩ, Испания, Италия и Гърция. Това е елементарно обяснимо - точно в тези страни има най-вече българи, изкарващи препитанието си. Най-често емигрантите пращат спестени средства на свои близки в родината, с цел да им оказват помощ за заплащане на битови смети, на заеми, за покриване на разходи за лекуване и за обучение. Част от сумите, идващи от чужбина, влизат в имотни покупко-продажби - за покупка на апартамент, къща, вила. Друга част се насочват към покупката на автомобил.
Най-рядко гастарбайтерите употребяват припечеленото зад граница, с цел да стартират някакъв бизнес вкъщи - сами, с родственици или с другари. В годините на високите лихви много суми влизаха на депозит в български банки, само че в този момент при проценти, клонящи към нулата, тази алтернатива не е изключително привлекателна.
Българските емигранти са превели на своите близки в България 2.4 милиарда $ през 2018 година, твърди отчет на Световната банка (СБ) за миграцията и развиването. Тази сума се базира на формалните данни на Българска народна банка, само че се пробва да направи оценка за действителните прехвърляния, отчитайки и неофициалните канали на напредване на парите.
Въпреки че сумата наподобява внушителна (3.8% от брутния вътрешен артикул на страната), България не е толкоз подвластна от тези " вложения ", колкото са да вземем за пример Албания, Сърбия, Армения, Грузия, които получават от своите работещи зад граница жители прилив на капитал, еднакъв на 9-12% от Брутният вътрешен продукт. Но картината у нас наподобява друга, в случай че се съпоставяме с Румъния, Литва, Естония, където емигрантските пари са от порядъка на 1.8 и 2.6%.
Експерти постоянно разясняват, че е неправилно да се вършат паралели сред емигрантските пари и задграничните вложения, тъй като резултатите от тях са доста разнообразни. Средствата, които гастарбайтерите изпращат вкъщи, играят по-скоро ролята на паралелна система за обществена защита и не могат да заместят вложенията в производства, услуги и работни места, припомнят икономистите. Според отчет на държавното управление, показан предходната година, стотици хиляди наши сънародници се трудят в други страни, до момента в който българската стопанска система " плаче " за работна ръка (само в границите на Европейски Съюз са над 700 000). В документа се съдържа стряскащ извод за загубите, които България търпи от това, че цяла войска от умни, знаещи и работливи хора са отпътували зад граница. Пропуснатите изгоди за българската стопанска система поради големия експорт на работна ръка се пресмятат на над 4 млрд. лв. годишно.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ